"ТРЪГНЕ ЛИ ЧОВЕК С ЧИСТИ ПОДБУДИ КЪМ НЕЩО ВИНАГИ УСПЯВА." - НЕВЕНА КОКАНОВА









  





"Какво има?" - това беше първата ми реплика в киното.Но тя бе съдбовна, защото отвори вратите на много други. Аз съм любознателен човек, бих казала любопитен. Затова търся и искам да зная какво представлява светът, природата, човекът... Най - вече  ЧОВЕКЪТ!
...Аз нямах професори, не бях от ничий клас на института... Нямам никакво желание да умаловажавам благодарността си към много хора, с които съм работила и на които дължа толкова много за успеха си. Топлеше ме присъствието на моя съпруг,  режисьора Любомир Шарланджиев, който ме  караше във всяка роля да ставам актриса ОТНАЧАЛО!
Дълго време ме наричаха "първа дама" на българското кино. И не само зарад изиграните над 50 роли, а заради "влюбеното" око на камерата в мен... Приятно ми е било да усещам блаженото чувство за проекция във времето... А може би това са били миговете на същинска реализация, когато душата ми се е съизмервала с вечността....

Стихове,  които тя обичаше

Дж. Джонсън

----

Аз искам да умра, додето още ме обичаш,
додето още съм красива,
додето моят свят все още те привлича
и моята красота блести и се увива.

Аз искам да умра, додето още ме обичаш,
защото свършва любовта във този свят
и  иде час - да искаш и да не получиш нищо...
И всичко прецъфтява като цвят.

Аз искам да умра, додето още ме обичаш,
защото твоята любов е като празник
за моите сетива и моята изстрадала душа.
Аз искам като искра да угасна.


НЕВЕНА КОКАНОВА  ИЗЛЪЧВАШЕ СВЕТЛИНА! 
КРАСИВО ЛЕКОМИСЛЕНА И СТРАННО МЪДРА, АКВАРЕЛНА И НЕИЗТРИВАЕМА. ТЯ СЪЗНАВАШЕ СВОЯТА ДУХОВНА И ФИЗИЧЕСКА КРАСОТА И Я НОСЕШЕ С НЕВЕРОЯТНО ДОСТОЙНСТВО,  И Я РАЗДАВАШЕ, 
БЕЗ ДА ГУБИ СЕБЕ СИ.