Докоснах се до един човек, за когото знаех , но не познавах.
Той живее на ул."Трапазица" . Писател станал по неволя -"хлеба ради" и поясни, че в началото на 30 -те години излязъл закон за "учителските двойки" - т. е. само един от съпрузите имал право да бъде учител. И тъй като съпругата му била учителка , той като "кавалер трябвало да отстъпи". Представяте ли си такъв закон?
И така докоснах неизменната му лула, шеговито ми показа даже с гордост диплома една. По всичко двойки само по физическо 5, а по рисуване 6. Беше горд с това. Натопи четката в акварелите си и ми я подаде да рисувам с неговата ръка:
- Лесно е , виж, ето така трябва , да , извивката тук направи, не бързай, точно така, не се двоуми!
Дълго рисувахме двама, не ви лъжа, картината стана , т. е портрет.
После ми каза: В улица "Трапезица" който влезе , на трапеза в моята къща остава. Поседнахме дълго пиинахме, пушихме и той ми разказва. Този човек и неговият свят оставаше непроменен от промените, които съвременната цивилизация носи. Някакъв свят изключително устойчив, не подвластен на нищо, затворен в своя регион. А да за столица си беше избрал града на българската роза. Приятно ми беше с него. Но от него научих, че се е разболял от рак. Посетих го в болницата, а той шеговит и все същия.
-Ето, вземи моя тефтер и го попрочети. Ето част от написаното в него:
"Напоследък пък такива тържествени погребения правят за писателите, че да ти е драго да умреш."
" Уж съм безпартиен, пък червените ми кръвни телца, много повече от белите."
" Ех, да имах магазин за резервни човешки части, бих сменил всичките и най напред главата си".
" След като ме оперираха, доста време не можах да се обръсна и ми поникна брада, та като се погледнех в огледалото бях приятно изненадан, че приличам на Хемингуей. Ех, да имах и пушката му.".
Стари и добри приятели, не съм се съмнявал ни за минута, че няма сърдечно да ме изпратите до "Вечното ми жилище", ако не вали дъжд.
" Жено, бъди спокойна, въпреки, че там ще сме безсмъртни, уверявам те, че няма да се оженя втори път"
"Напразно спорят коя марка леки коли била най - удобната. Най -удобната кола , безспорно е катафалката. Возиш се легнал, окичен с цветя и не усещаш друса ли или не."
- Тъкмо тези, които винаги са ме уверявали, че ме обичат и ценят, не са ме посетили в болницата - каза ми той. Беше ми поискал книга . Искаше да прочете нещо весело. Подадох му един сборник с весели разкази. А той каза :
- Този автор не ми действа, Той не може да ме разсмее. Върнах си книгата обратно.
После ме прегърна на излизане и рече:
. Колкото наближава отиването ми при дядо господа, толкова повече почвам да го разбирам: бог, значи, е името му, а Саваот, Аллах, Йехова, Зевс, Буда, Мохамед, и пр. - това са му псевдонимите.
Ако този човек , до когото се докоснах ме кара да пиша с неговата ръка , би си избрал потребителско име ЧУДОМИР , а името му е Димитър Христов Чорбаджийски.
Този човек, винаги е бил себе си!
НОВИ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Защо европейците ненавиждат русите ? - Г...
Но не ми стана ясно - познавала ли си го лично?
Когато можеш да четеш между редовете и да се докоснеш до четката и лулата на един човек, той просто оживава. Докосването наистина остава завинаги.
А зададох уточняващия въпрос, защото отдавна е починал и се изненадах ...
Радвам се, че срещнах тук човек с твоята чувствителност.
Поздрави! :)))